Разпъването на Исус

 - Нарушаване на връзката

Вие сте тук: Исус Христос >> Разпъването на Исус

Разпъване: Исус се изправи пред ужасна смърт
Разпятието обикновено започвало с биене или бичуване на гърба на жертвата. Римляните са използвали камшик наричан бич, който се състоял от малки парчета кост и метал, свързани с кожени ленти. Броят на ударите на Исус не е записан, но въпреки това броят на ударите в еврейския закон е 39 (един по-малко от 40, както е записано в Тора, за да се предотврати грешка в броенето). По време на биенето, кожата се отлепва от гърба, разкривайки кървава маса от тъкан и кости. Настъпва огромна кръвозагуба, често причинявайки смърт, или най-малкото загуба на съзнание. В допълнение към бичуването, Исус беше изправен пред тежки побои и тормоз от римските войници, включително и скубане на брадата Му и пробиването на скалпа Му от корона от тръни.

След боя с камшик, жертвата често е принудена да носи напречната греда от кръста си, или т.нар. патибулум, до мястото на изпълнението. Патибулумът обикновено тежал около 45 кг. В случая с Исус, записът показва, че Той може би е носил Неговия патибулум на разстояние повече от две футболни игрища. В слабото Си и измъчено състояние не е чудно, че Исус се нуждаеше от много помощ. След като жертвата пристигне на мястото за изпълнение, патибулума се слагал на земята и принуждават жертвата да легне върху него. Клинове около 18 см дълги и 1 см в диаметър са били забивани в китките. Клиновете се забивали в района на средния нерв, което водело до ужасяващи болки от ръцете нагоре към раменете и врата. Вече разпънатият човек ще бъде изправен върху около 2.14 м стълб, наречен държач. В центъра на държача имало напречна дъска за „помощ” на жертвата. Тогава патибулума се повдигал върху държача и тялото на жертвата мъчително се поставяло до тази напречна дъска, така че краката да могат да бъдат приковани към стълба. В този момент се появявало огромно напрежение в китките, ръцете и раменете, което води до разместване на раменните и лакътните стави. Позицията на прикованото тяло държи гръдния кош на жертвата във фиксирано положение, което прави изключително трудно издишването и невъзможно да се поеме пълен дъх. След страданието от биенето, побоите и вървенето с патибулума, Исус е описан като изключително слаб и дехидратиран. Той вероятно е губел и значителни количества кръв. С течение на времето, загубата на кръв и липсата на кислород довеждало до тежки спазми, спазматични контракции и вероятна загуба на съзнание.

В крайна сметка, механизмът на смърт при разпъването е задушаване. За да диша, жертвата е принудена да се повдига на краката си, за да изпълва белите си дробове. Тъй като тялото отслабвало и болките в стъпалата и краката ставали непоносими, жертвата била принудена да заменя болката и умората с дишане. В крайна сметка, жертвата загива по този начин, ставайки напълно изтощена или изпада в безсъзнание и така вече не може да повдига тялото и да издува дробовете си. В следствие на плиткото дишане, белите дробове на жертвата започвали да колабират в области, най-вероятно причинявайки хипоксия. Поради загубата на кръв при биенето, жертвата вероятно формирала дихателни ацидоза, което води до повишен натиск върху сърцето, което пък бие по-бързо, за да компенсира. В белите дробове се натрупва течност. Под стреса на хипоксия и ацидоза, сърцето в крайна сметка спира. Съществуват няколко различни теории за действителната причина за смъртта на Исус. Едната теория е, че е имало пълнене на перикарда с течност, което наложило фатално напрежение върху способността на сърцето Му да изпомпва кръв. Друга теория гласи, че Исус е умрял от сърдечна руптура. Друга теория е, че смъртта на Исус е била „многофакторна и свързана преди всичко с хиповолемичен шок, изтощително задушаване и може би остра сърдечна недостатъчност.” Независимо от истинската медицинска причина за крайната смърт, историческия запис е много ясен – Исус претърпя многобройни часове на ужасни и продължителни изтезания на кръста на Голгота.

Хареса ли ви информацията? Помогнете ни, като споделите с другите, използвайки бутоните за публикуване.